|
|
|
|
онова мом4е наивно
страшно искаше да пее
но светът му се исмя в лицето
този свят по4тен привидно
той за зрелишта живее
зрелища поиска от мом4ето
припев:
и театъра запо4на и звездата ми изгря
и скандален и поро4ен срешто себе си вървя..
как ми омръзна този мой театър
фалшивата ми маска с който ме оби4ат
душата пла4е като вързан вятър
а хората ме мислят за зрелишно цени4ен
как ми омръзна този мой театър..
дали ако престана вси4ки ще ме съдят
душата пла4е като вързан вятър
душата настоява себе си да бъда
като ку4е сам живея
лъжа се 4е се оби4ам
все по трудно ми е да се смея
пла4е ми се ала пея
и ме аплодират бурно и да се
усмихвам пак сам длъжен
и театарът не свършва
и звездата ми блести
а сърцето пита тъжно на каде отиваш ти?
припев:
как ми омръзна този мой театър
фалшивата ми маска с който ме оби4ат
душата пла4е като вързан вятър
а хората ме мислят за зрелишно цени4ен
дали ако престана вси4ки ще ме съдят
душата пла4е като вързан вятър
душата настоява себе си да бъда..
HATA BİLDİR
|
|
|
|
Yorum Yapın